Изберете страница

Елиминирането на вътрешните европейски граници и глобализирането на икономиката неминуемо води до повече бизнес сътрудничества на български компании с техни чуждестранни партньори. Това налага все по-често предприятия временно да командироват служители в чужбина – за дейности по определени проекти, за водене на преговори с чуждестранни партньори и др.

От началото на 2017 г. са в сила изменения на Кодекса на труда, касаещи именно командировките в чужбина. Тези промени на практика транспонират европейското законодателство в тази област. Бе приета и специалната Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Новите правила касаят командироването на служители, заети в частната сфера, в областта на предоставянето на услуги – например от ИT, телекомуникационни и застрахователни компании, банки, компании, извършващи строително-монтажни дейности и др. От обхвата на новите разпоредби са изрично изключени морските лица от търговския флот. Правилата няма да се отнасят и до служителите на учреждения и ведомства от публичната сфера (за тях остава приложима Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина).

Какво се променя с новите разпоредби?

1. Принципът на еднакво третиране

В новите правила е залегнал основният принцип за еднаквото третиране на командированите служители и поставянето им при условия на работа като тези, които са приложими за служителите на същата длъжност в приемащата държава.

Това означава например, че за срока на командировката трудовото възнаграждение на командированите служители не може да бъде по-ниско от средните ставки, установени за същата работа в приемащата държава. Информация за средните заплати ще може да се намира на съответните единни официални национални сайтове на приемащите държави.

Всъщност този режим беше приложим и досега, но се отнасяше само за командировки за период по-дълъг от 30 дни. Занапред уредбата ще се прилага за всеки случай на командироване, без оглед на продължителността му.

2. При командироване в чужбина – подписване на споразумение

Занапред за всеки случай на командироване работодателят и служителят следва предварително да подписват нарочно споразумение, в което да бъдат изрично посочени срокът на командироването, размерът на трудовото възнаграждение, продължителността на работния ден, дните на официалните празници в приемащата държава и други финансови условия във връзка с командировката.

Пътните пари за отиване до мястото на работа в приемащата държава и за връщането обратно ще са за сметка на работодателя. Той обаче няма задължение да плаща дневни и квартирни пари. Такива могат да се договорят само по взаимно съгласие на страните.

Тук е една от съществените разлики по отношение на режима на командировките в чужбина за служители извън сферата на предоставяне на услуги. При тях към брутното трудово възнаграждение

http://www.manager.bg